Измами срещу малки студиа: ако партньорството започва с плащане, спрете

Малко студио, което издава игри, добавки и библиотеки, получава постоянен поток писма от непознати. Част от тях са истински бизнес. Все по-голяма част не са, а измамите, насочени към разработчици, са написани много по-добре от старите писма за спечелена лотария: знаят имената на платформите, които ползваме, цитират собствените ни продуктови страници и пристигат точно когато излиза нова версия. Това е първата част от поредица, в която описваме схемите, получени от самите нас, как всяка се проверява за няколко минути и какво правим с нея. Под увода е нашият обновяван списък на измамните съобщения, които сме получили, с дати и признаците, които видяхме.

Поредицата нарочно е спокойна. Почти всеки случай в нея е останал безвреден, защото нищо не е било натиснато и нищо не е било платено. Целта е навик, не страх: кратка проверка, която човек с малко студио може да прилага към всяко неочаквано съобщение, както преглежда промените в кода, преди да ги приеме.

#Случаят, който даде повод

Непознат ни писа с предложение за „партньорство с препоръки“. Някой щял да ни води клиенти за софтуерни проекти, а ние да плащаме комисиона от работата след това. Беше описано като „само комисиона“, което звучи честно: партньорът печели, когато печелим и ние. Писмото беше технически чисто. Минаваше SPF, DKIM и DMARC за собствения си домейн (в отделна статия показваме как да проверите тези записи отвън), значи наистина идваше откъдето твърдеше, а връзките водеха към известни услуги: споделена папка, видео и страница за записване на разговор. Нищо от това не доказва каквото и да е за бизнеса зад него.

Не си записахме разговор. Поискахме предложението писмено, с всички такси и условията на договора, и писменият отговор промени сделката. Преди първата препоръка трябваше да платим половината от „такса за включване“ от пет хиляди евро. Другата страна щяла да „добави“ останалото, парите щели да „обучат 40 партньори за препоръки“, комисионата от пет на сто оставаше отгоре, а при липса на резултат се обещаваше връщане на парите. На сайта, в общите условия и в данните по ДДС номера на фирмата стояха три различни имена, а условията казваха, че таксите се фактурират предварително, не се връщат и споровете се решават само от частен арбитраж.

Спряхме дотук, не отворихме нито една връзка и записахме случая. За да се види, не трябваха технически знания. Трябваше един въпрос в точния момент: кой плаща пръв?

#Единственото правило

Ако партньорството започва с ваше плащане, спрете. Издателите, разпространителите, магазините, препродавачите и партньорите за препоръки печелят от това, което продават за вас. Техният приход идва след вашия и от него. Който има нужда от парите ви, преди да е продал каквото и да е, не е партньор. Той продава нещо на вас, обикновено обещание, и обещанието е самият продукт. Ние правим игри и инструменти за разработчици и никога не ни се е налагало да плащаме на непознат, за да стигнем до играчи или купувачи.

Правилото нарочно е просто, защото измамата е направена да изглежда сложна. Таксата винаги има делово звучащо име: включване, обучение, активиране, настройка, членство, обява, депозит, който ще бъде върнат, дял от „съвместна инвестиция“, която другата страна ще добави. Размерът на това, което получавате, винаги е нещо, което не можете да проверите: четиридесет партньори, хиляда купувачи, мрежа от стриймъри, каталог с милиони посетители. И винаги има причина да решите бързо, в разговор, а не на хартия.

Има и честни бизнеси, които взимат пари от разработчици: пазари за запитвания, рекламни мрежи, платени каталози. Да им платите е делово решение, което можете да претеглите с отворени очи, и ще видите цената преди всеки разговор. Предупредителният знак е смяната на историята: „само комисиона“ в първото писмо, такса в писменото предложение. Когато сделката се промени, след като сте я поискали писмено, първата версия е била стръвта.

#Какво обхваща поредицата

Всяка част разглежда едно семейство измами, показва истински случай от нашите записи, когато имаме такъв, обяснява как се разпознава и проверява и завършва със списък за проверка и източниците, които сме прочели. Частите излизат една след друга, а полето по-горе показва всяка вече публикувана част. Когато дойдат нови случаи или нови схеми, те стават нови части, а не поправки в старите.

• Фалшиви известия от платформи, платежни услуги и за авторски права: „потвърдете профила си“, „обявата ви е премахната“, фалшиви DMCA писма и фишинг срещу GitHub, регистрите на пакети и магазините за добавки.
• Платете, за да ви издадем: фалшиви издатели и предложения за пренасяне, платени обяви, купени отзиви и изнудване с отзиви.
• Изкупуване на добавки и посредници за данни: любезни предложения да купят добавката или разширението ви и искания за кода или данните на играчите ви „за обучение на изкуствен интелект“.
• Спам за оптимизация, фалшиви фактури, подновяване на домейни и сменен IBAN: деловата страна на измамите.
• Български измами: фалшиви писма от НАП, съобщения от „куриери“ и „банки“, фалшиви глоби и къде да подадете сигнал.
• Фалшиви интервюта с код и игри „за пробване“: код, който ви молят да пуснете, и игри, които ви молят да изпробвате.
• Как се пази малко студио: удостоверяване на пощата, филтри, навик за проверка и какво да направите, ако вече сте натиснали.

#Списъкът на получените измамни съобщения

Списъкът по-долу се създава от един файл с данни и расте с всеки нов случай. Всеки запис посочва датата, канала, какво е искало съобщението, признаците, които видяхме, и какво направихме. Публикуваме домейна на подателя само когато самият домейн показва признаците, например домейн без сайт, който съществува само за да праща писма, или име, направено да прилича на услуга, която не е. Не публикуваме домейните на големи пощенски и хостинг услуги и на несвързани фирми, чиито имена може да са подправени или злоупотребени, и никога не публикуваме имена на хора или лични адреси. Обикновените търговски предложения от истински доставчици и истинските известия, които сме проверили, изобщо не са в списъка.

Оценките нарочно са внимателни. „Показа признаци на измама“ означава, че съобщението има схемите, описани в поредицата. „Не можахме да проверим бизнеса“ означава, че не намерихме юридическо лице или поне едно и също такова. „Непоискана масова реклама“ означава писма, които не сме искали, пратени масово. Нито една от тях не е твърдение за конкретен човек.

#Ако сте в България

Освен международните схеми българските фирми получават фалшиви писма от името на НАП, кратки съобщения за пратки, които искат малко доплащане, фалшиви глоби от „МВР“ и обаждания от „отдела за сигурност на банката“. Безопасните места винаги са официалните, които отваряте сами: порталът за електронни услуги на НАП, приложението на куриера, телефонът, отпечатан на банковата ви карта. Ако вече сте превели пари, веднага се обадете на банката и поискайте преводът да бъде спрян или върнат, после подайте сигнал в полицията; дирекция „Киберпрестъпност“ на ГДБОП работи по такива сигнали. Жалбите на потребители срещу търговци се подават в Комисията за защита на потребителите (КЗП) през формата на сайта ѝ или по горещата ѝ линия. Частта за българските измами разглежда всеки от тези случаи подробно.

#Списък за проверка

• Искат ли ми пари, преди да са дошли каквито и да е пари?
• Промени ли се сделката, когато я поисках писмено?
• Домейнът на подателя на истинската фирма ли е и минават ли SPF, DKIM и DMARC за него?
• Има ли я фирмата в официален регистър, с едно и също име, и валиден ли е ДДС номерът ѝ във VIES?
• Има ли срок от 24 или 48 часа или натиск да реша в разговор?
• Иска ли се вход, код, ключове, достъп до хранилище, документи или изходен код?
• Щеше ли платформата да ми го каже в собственото си табло?

Ако два от отговорите са грешни, приемете съобщението за измама. Ако първият е грешен, другите шест не ви трябват.

#Често задавани въпроси

Ако писмото минава SPF, DKIM и DMARC, безопасно ли е?

Не. Това доказва само, че е дошло от този домейн. Всеки може да притежава домейн и да го настрои правилно. Проверете дали това е домейнът на фирмата, за която се представя, и дали самото предложение има смисъл.

Може ли партньор за препоръки изобщо да иска такса?

Някои пазари за запитвания открито таксуват запитванията и това е избор, който можете да претеглите. Партньор, представен като „само на комисиона“, който после поиска такса за включване или обучение, е променил сделката и точно тази промяна е предупредителният знак.

Защо не назовавате фирмата от случая с препоръките?

Защото схемата е по-важна от името, а същото предложение идва под много имена. Описваме какво се случи и какво да проверите, за да работи съветът и за следващия път.

Представлявам законен бизнес и мисля, че съм в списъка ви погрешно. Какво да направя?

Пишете ни на office@pnscripts.com, като посочите записа и фактите. Проверяваме всяко искане и поправяме или премахваме записа, ако е грешен.

#Източници

• RFC 7489: DMARC (на английски)
• VIES: проверка на ДДС номер, Европейска комисия
• Търговски регистри: търсене на фирма в ЕС, портал e-Justice
• FBI IC3: компрометиране на делова поща (на английски)
• FTC: окончателно правило срещу фалшивите отзиви (на английски)
• Комисия за защита на потребителите
• Министерство на вътрешните работи